Знаеш ли, не те обичам вече,

Не искам караници, драми,

Душата ми от теб далече е,

Омръзна й вечно да се брани.

Сърцето ми- студено като лед,

Парчета разпилени са навред,

Ръцете ми свити са в юмрук,

Тръгвам на път - различен, друг.

Не намерих пристан вечен,

Нито топли, влюбени ръце,

Нямаше и принц в мен вречен,

Само сурово и намръщено лице.

Ще си тръгна тихо, спокойно,

Както и дойдох преди,

С глава вдигната достойно,

Скрила горчивите сълзи.

Желая ти жена една,

Да търпи вечните ти настроения,

Съжалявам и прости...

Имах добри намерения.

Не ме спирай на прага сега,

Реша ли нещо и го правя,

Така си отива силната жена,

След нея нищо не оставя....