Не се опитвай да ме смажеш.
Живота ме научи още млада,
че накара ли те някой да заплачеш,
званието човек не заслужава.
Не се надявай да пропадна.
С дъното си имаме история.
В този живот там няма да падна.
Ще се чакаме в задгробния.
Не се стреми да ме измъчваш.
Вътре в мен бушуват клади.
Дори духа ми на отломки да разкъсаш,
ще се преродя от шепа сажди.
Такива като тебе съжалявам.
Бездушен, жалък, зъл подлец.
Изгубих навика да ти се давам,
а и всичко се прощава на мъртвец.
© Бисерка Тодорова Todos los derechos reservados