29 abr 2008, 7:55

Не тръгвай, нощ... 

  Poesía » De amor
860 0 6
Аз в тебе, нощ, притихвам всеотдайна.
На Месеца отдавам морно тяло,
що от искрата на звезда незнайна
умората забравя, запламтяло.
Не тръгвай, нощ, приятелко омайна!
Развей сатененото наметало
и с малко хладина, макар нетрайна,
покривай тялото ми отмаляло.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мая Санд Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??