8 oct 2022, 20:59  

Не тъгувай за мене 

  Poesía » Filosófica
499 1 4

Там където между думите плача сама 

И в тишината на дланите стихва мълва

А ти в тази пътека забързан

Поемаш със радостен усет обвързан. 

 

Премълчаната обич се лута 

И наранена до край ще мълчи

А самотната - дива кошута

В своя бяг с ревността ще тъжи.

 

 

Не тръгвай към мене 

Аз навярно съм луда стихия 

Коси разпилявам, усмивките крия 

Ще те грабна в моята бездна 

И ще молиш за малко надежда. 

 

Не тъгувай за мене 

Аз съм тъжно измислена 

Рани дълбоко в душата си нося 

Спомени хвърлям безмилостно

Посяти пътеки с очите кося. 

 

Не проплаквай за мене

Аз в далечината копнея

Душата е тъжно сломена

Аз сянка съм вече пленена

И няма да бъда спасена. 

 

Премълчаната моя любов ме размива

Аз вече съм мъничка, топла сълза

Ще мога в зора мълчалива

Да се вливам в твоята душа! 

© Мария Николова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Силно истинско и дълбоко докостващо душата!
  • Силен и чудесен стих!
  • Стихът ти отразява светът, в който живееш и твориш! Всеки свят е уникален и неповторим. Уважавам твоя свят и благодаря за споделеното. Всеки, по свой начин, сътворява действителността, такава, каквато я вижда и чувства. Поздравления за стиха!
  • Хареса ми стихът, написан с чувства, които го правят красив! Поздравявам те!
Propuestas
: ??:??