Прости, че не успях да те стопля.
Аз всеки ден над тебе бдях.
Лято беше, излизах с къса рокля,
но все така студена бях.
Прости, че не успях да ти покажа
за теб, че бие моето сърце.
Кажи ми как да се накажа,
че ледени са моите ръце?
Ти пред очите ми измръзна.
В снежна буря те оставих.
Видях как студът към тебе плъзна,
но не можех нищо да направя.
Вече топъл си и съм щастлива.
Моля те за последна добрина.
Ще ми простиш ли, докато съм жива,
че не съм ти дала топлина?
© Ивет Боянова Todos los derechos reservados