Сънува Градът. Беше с младо лице…
с щурци във косите и шарена риза,
влюбен, обичан, възбуден и див…
… Пътя на стоп хванал в зъби
… в бири преди да удави (и éкстази)
митичния Изгрев, свойта сянка… и Музиката…
Сънува Градът. Под безглави мъгли.
И се свива - в тротоари овързан... и хора.
Върти очи - в жълто примигващи -
анемични, блудкаво-безпомощни,
оваляни в сдъвкан юлски залез -
притоплена вечеря с остатъци от облак. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse