19 ago 2005, 9:51

Не виждаш 

  Poesía
909 0 6

Не виждаш ли вече нещата по-ясно?

Не е ли по-силен гласът?

Не усещаш ли вече колко е лесно

Болката да отмие дъждът?

 

Сам знаеш, че времето може

Всяка болка да заличи

Винаги то на теб ще покаже,

Какво трябва да се цени.

 

Тихата песен на врабчето,

Което ти смяташ за шум,

Изчезва то после далече в небето,

А ти си оставаш пак сам...

 

Или дървото пред входа на блока

Което те дразни навън,

Отсичаш, а то стене от болка

А ти пак оставаш сам...

 

Водата чешмяна която усещаш

С вкус на ръжда и метал

Но като я няма не се сещаш

Че ще останеш пак сам...

 

Може би най-ценното нещо

Някъде близо до тебе се крие

А ти заслепен гледаш твърде далеко

И не го виждаш доде си отиде.

 

Сега виждаш всичко по-ясно,

Сега е по-силен гласът;

Усещаш и колко било е то лесно

Болката да отмие дъждът.

 

 

17.08.2005

 

© Александра Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Няма проблем, Галя!

    Много се радвам, че ви е харесало, ама много!!! Благодаря ви за коментарите!
  • Хубави мисли, Алекс!
  • О, да права си, не съм го доогледала, извини ме.
  • Много ви благодаря!!!

    Ами, то всъщност той е подлог, защото той отмива болката, но нали е разместено и не става ясно...
    Важното е, че сте ви хареса и сте го почувствали по някакъв начин, което много ме радва!
  • О, много е хубаво! Идеята страшно ми допада...Ех, кара ме да се замисля...
  • Интересно попадение, хареса ми, но ме смущава пълният член на дъжда, в първия и последния куплет, а не е подлог. 6 от мен.
Propuestas
: ??:??