Не вярвай (ако можеш) на поета,
щом ти каже, че обича
теб...
Че той създаден е да се зарича,
грозното да замаскира
и напук
уж да съживява онова
недостижимо чувство,
което подарява ти за миг криле,
а после бързо във ръце ги пак превръща,
готови да прегърнат друг...
Не вярвай (ако можеш) на поета,
щом ти посвети дори поема,
че в нея се оглеждат
много страсти, събирани отдавна във една...
и струва ти се, че ти дава, а безмълвно взема -
вплита част от тебе в своята душа...
Повярвай само щом замлъкне,
а поезията му почне да горчи.
Щом опитва се да бяга,
а отвътре
му се иска пак със теб да полети...
Когато не говори с думи
и не мами себе си с лъжи,
щом тръгне си, а всъщност там остава,
когато и в сълзите пак си ти.
© Десислава Танева Todos los derechos reservados