21 nov 2008, 18:31

Не вярвам 

  Poesía
835 0 13
Отива си поредната надежда.
Безшумно се измъква, като смок.
Сърцето пак със разума провежда
един почти стандартен диалог.
Защо отново трябва да се случи?
Въпрос излишен - фактите крещят.
От грешките уж трябва да се учим,
но... чувствата са верни, не грешат.
Забрани и вина не ни прощават,
огньове луди палят ни в кръвта.
По-силни сме със тяхната жарава.
Убиецът им вечен е страха...
Да вярвам - още стига ми куража.
Повярвай на звездата си и ти.
За смелите светът е бил създаден -
те могат да живеят със мечти.
А в мислите си, кипнали лудешки,
аз знам, че начертал е пътя Бог...
Дали ще ни откаже да ни срещне?
Не вярвам да е толкова жесток!

© Вики Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??