Отива си поредната надежда. Безшумно се измъква, като смок. Сърцето пак със разума провежда един почти стандартен диалог. Защо отново трябва да се случи? Въпрос излишен - фактите крещят. От грешките уж трябва да се учим, но... чувствата са верни, не грешат. Забрани и вина не ни прощават, огньове луди палят ни в кръвта. По-силни сме със тяхната жарава. Убиецът им вечен е страха... Да вярвам - още стига ми куража. Повярвай на звездата си и ти. За смелите светът е бил създаден - те могат да живеят със мечти. А в мислите си, кипнали лудешки, аз знам, че начертал е пътя Бог... Дали ще ни откаже да ни срещне? Не вярвам да е толкова жесток!
Трудната задача с толкова много известни! Разчепкала си я, Вики. А другият бог, който живее в нас, въобще го няма без смелостта ни. Тя все пак е една от четирите божии повели ...
Страхотно стихче!!!И си права!!"Смелостта не е липсата на страх,а преценката,че нещо друго е по-важно от Страха!!!Смелите не живеят вечно,но предпазливите Изобщо не живеят!!!"
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.