7 mar 2016, 9:13

(Не)Възможно 

  Poesía » Otra
534 0 5

Загадъчни са всичките ти навици,

защото непрестанно ги променяш.

Приемаш ничиите калпави претенции,

а своите обичаш често да нападаш.

И ето: срещаме се днес- лице в лице,

докато времето сърдито ни напомня,

че закъснението орис е, но не и чест,

и още малко до финала ни остава.

Обичам те! Върви! И… забрави това, 

което с много обич днес ти казах.

Когато можеш се върни. Не мога

да те следвам! Аз съм Огледало.

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??