Загадъчни са всичките ти навици,
защото непрестанно ги променяш.
Приемаш ничиите калпави претенции,
а своите обичаш често да нападаш.
И ето: срещаме се днес- лице в лице,
докато времето сърдито ни напомня,
че закъснението орис е, но не и чест,
и още малко до финала ни остава.
Обичам те! Върви! И… забрави това,
което с много обич днес ти казах.
Когато можеш се върни. Не мога
да те следвам! Аз съм Огледало.