Ще бъда нощ. Беззъба и проклета.
С олющена луна и със звезди,
забити като гвоздеи в небето.
А долу в тъмното реката ще кърви
и като вени ще се стичат бреговете,
попили непокорния ми мрак.
Очите ми проляха цветовете -
до бледо сиво ги изплаках чак.
Не те очаквах. Но ме пожела
до дъното на всяка моя тайна
и ме съблече от тъмата. И изгрях.
Не знаех, че съм толкова сияйна.