Склероза, куку ли – не знам.
Ама в палтенцето се гуша,
вървя и си говоря сам.
И си представям, че ме слушат.
Не мога да се отърва
от туй, каквото и да сторя.
И даже спирам да вървя,
а пък не спирам да говоря.
То монолозите – добре,
обаче взех да се улавям:
отива работата зле –
започнах да си отговарям! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse