Не зная
Не зная колко още лета ще дочакам
да посрещам слънцето, което в мен гори?
Колко сега съм различна с времето,
оставило отпечатък в моите коси?
Белият кичур се смее щастливо,
че най-после кацна до мен.
Бръчки лицето ми уморено
побра колко лета като ден.
Уж съм същата, а колко съм различна.
Огледалото показва образа ми на отминаващ живот.
Заглеждам се и виждам, че от там ме гледа ...