galentin (Валентин Иванов)
42 22
17 oct 2010, 15:51

НЕ зная 

  Poesía » Otra
630 0 2

НЕ  зная

 

 

Платната се прокъсаха от вятъра,

въжетата скимтят от сетното опъване.

Боли ни.

              Солената стихия ни поглъща.

Стопява ни,

                    пречупва ни,

                                            огъва ни.

Сега не е момент за връщане –

настъпи миг  за оцеляване.

А бурята връхлита на талази,

със ярост ни повлича в бездната.

Ще можем ли  да се опазим

или безследно ще изчезнем.

Не зная,

              понякога така се получава,

това пътуване за някъде...

              е, въщност, равно  на потъване!

 

© Валентин Иванов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??