Мисълта за теб ме побърка
и разумът отново млъква.
Крещят само спомени горчиви
и мечти полуживи.

Не зная къде да се скрия,

бягам от себе си дори.
И пълната чаша с алкохол да изпия,
няма да избягам от миналото ни.

Твоят образ ме преследва,
чувам и насън смеха ти,
какво да сторя, за да те изтрия
от миналото и от спомените ми.

Не зная дали ще те забравя,
мисълта не познава покой,
ти си там, каквото и да правя...

не зная... не зная... как да те забравя!