Опитах да намеря думичка любима,
с която да опиша тебе пред света,
но за една страна, наречена Родина
е невъзможно просто в дума да те побера!
И тръгвам с ветровете в надпревара
между поля и пътища безброй,
поспрях пред малка къща стара
а двора ми прошепна: "Моля те, постой!"
Усмихвам се на спомените чисти
и с пълни шепи грабя от мига!
Ей там, отсреща, клонче се разлисти,
а другаде, откъсна се сълза!