Не зная коя съм. А може би зная,
но то е някъде дълбоко в мен.
Опитвам се да разгадая,
дали съм вечност или тлен.
Дали съм чужда или своя.
Светът. Дали не съм му в плен?
Дали не се излях с Пороя
или потопът беше в мен?
А може би съм само вятър,
дихание на вечен Бог
и никой тук не ме е пратил,
а просто диша, диша Бог.
И ще изчезна, вдишана отново
и пак отново ще се появя,
свидетелство за живото Му слово,
свидетелство за Вечността.
© любимка Todos los derechos reservados