Човекът, без отдих, небе си избира:
крилата скъсява, във джоба го свива,
отпуска му подгъв, износва, дресира,
досипва му блясък, добавя - изтрива.
Препъва се в него и равно го прави,
издига го в кула - наклонено вляво,
прегърбва, соли го - солта от отрова,
в покрустово ложе изправя отново.
Небето не стига, а после остава,
ту летва съдбовна, ту ниска забрава,
небе - огледало, което порязва,
когато душата е кривнала правда. ...