С дъждовни капки сивото небе изплака си душата от очакване. Не може в мене времето да спре, не иска да забрави от обичане. Гърмежът стряска малката любов, а лудата ми пали сетивата. Във вените ми пак тече живот достоен за най-нежната отплата. За допира на тръпнещите ти ръце, за устните ти моите напили, за слънчев полет в нашето небе, което пролетно със теб сме имали. Дори да нямам никога небе, което да светлее във очите ми, душата ми пак теб ще избере, и пак ще те очаква във обичане.
Прекрасни стихове!
Дори да нямам никакво небе,
което да светлее в очите ми,
душата ми пак теб ще избере
и пак ще те очаква в обичане.
Любовта изостря сетивата.Поздрави Джейни!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.