Отправим ли неволно взор нагоре –
пред нас се ширва синьото небе.
Изчезва всяка капчица умора,
неистово сякаш то ни зове.
Денем облято е с лъчите златни
и топли нежно земната ни шир.
А нощем ни дарява с гледки знатни –
звезди със блясък насред лунен пир.
Небето – приютило ветровете
и полетът на птичите ята.
От свойта висота – на боговете
със облаците праща ни дъжда. ...