Небе съм. Когато съм с тебе.
Отвътре е пълно със облаци.
И спира пред слънцето времето,
потекло от твоя часовник.
Небе съм, разлято в очите ти.
Олеквам мехурено с въздуха.
И хората стават на птици,
разперили длани от пърхане.
Небе съм, разстлано в краката ти.
Пропадаш ли? Лесен е изборът.
Преди да преминеш оттатъка,
ще трябва за миг да политнеш. ...