В гора дълбока пълна с цвят
Аз гледайки в небето виждам тъмен мрак
И страх изпитвам аз вроден
От тъмното, нощта и тъгата в мен
Мъгла дълбока вдига се в гората
Люта, гъста и задушна като съдбата
Съдбата аз да бъда сам във мрака
Съдбата аз да се лутам в гората
И облаци тъмни изпълват в траур небесата
Сякаш канят в гората, великата със Косата
От страх побивам се и прескача моето сърце
Сякаш съм уплашено дете ...