Дъждовни капчици събирам в шепи,
в дланите си нося живата вода,
пий от тях, напук на дните клети,
аз ще ти даря небесната дъга.
Хвани ме за ръка и да преминем
през арката на цветния венец,
стисни очи, нашепвай мойто име,
то гали като утринен ветрец.
Отсреща ни очаква любовта,
не се отказвай, щом до тук си стигнал,
да я посрещнем със добре дошла,
тя с твоя поглед сладко ми намигна.
© Даниел Стоянов Todos los derechos reservados