Ако малка звезда престане да свети,
не бих забелязал, че няма я вече.
Звездите безброй са, и малко познавам,
в небето щом вгледам се вечер.
Но ако изчезне звездичка позната,
ще бъда и стреснат, и тъжен.
Ще гледам все нейното място в небето.
Че там е - око ще ме лъже.
Ако небето го някога видя
без бледата, тъжна луна -
ще бъда изплашен, ще плача и страдам...
че беше луната една.
Но всички звезди са си там, на небето,
и луната хей там е застанала.
Но умира сърцето, спряло да бие,
че без слънце, горкото - останало...
© Николай Николов Todos los derechos reservados