3 mar 2009, 20:48

Небесна история 

  Poesía
764 0 2

Ако малка звезда престане да свети,
не бих забелязал, че няма я вече.
Звездите безброй са, и малко познавам,
в небето щом вгледам се вечер.

Но ако изчезне звездичка позната,
ще бъда и стреснат, и тъжен.
Ще гледам все нейното място в небето.
Че там е - око ще ме лъже.

Ако небето го някога видя 
без бледата, тъжна луна -
ще бъда изплашен, ще плача и страдам...
че беше луната една.

Но всички звезди са си там, на небето,
и луната хей там е застанала.
Но умира сърцето, спряло да бие,
че без слънце, горкото - останало...

© Николай Николов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??