Прохладен вятър тихичко погали
от сън пробудилата се земя,
лицето близна ми гальовно,
шептейки ми познатите слова.
А беше светло, тихо утро -
приседнала в тревата,
поезия небесна вдишвах.
Красиво е да те целунат устни,
втъкани в утринна роса.
А Бог показа ми, че има
без болка път, когато
докоснат е от Светлина.
21.09.2009 г.
Весела ЙОСИФОВА
© Весела ЙОСИФОВА Todos los derechos reservados
понякога просто е светло и красиво наоколо...