21 nov 2017, 11:19  

Небесна телеграма 

  Poesía » Otra
668 7 16

По синята хартия на небето
рисувах щъркеловите ята
с парченце златно въгленче, което –
догаряща, ми подари нощта...

... и облаци, които още спяха,
и вятър, който утрото преде,
контурите на дядовата стряха,
сакъзчето и вехтото перде...

... и троскота в запуснатата нива,
синджира, който нищо не държи,
пчелините – олющени и диви,
и паяка с торбичката лъжи...

И после пратих писъмцето горе,
дано и Господ-Бог да прочете
как липсват му добрите хора
и боледува празното селце.

© Валентина Йотова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??