Секундите бързат – поточета влюбени
в безграничната мощ на космичния Нил.
Часове и минути, „наужким” изгубени,
сред морето от спомени, дълбоко съм скрил.
Урагани от чувства бушуват край мен,
но житейските бури посрещам с насмешка.
Ухилен сървайвър, до лудост вглъбен,
над шахматен етюд за Господ и пешка...
Песъчинка отеква по-силно от гонг.
Върху ринга съм проснат отново „ до десет”.
В стъкленица за време съм идол и бог,
най-заплетен въпрос и отговор лесен...
Лъкатуши река от потайни въпроси
към морето от спомени, дето съм скрил:
Срещи, Раздели, Любов поизносена -
принесена в жертва на космичния Нил.
Влюбен до болка в прашинките Истина,
моят часовник отмерва с насмешка;
колко по детски на мен ми се иска,
да реша етюда шахматен за Господ и пешка...
Кирил ПАЛАЧОРОВ, 02 / 03.2011г., Бургас
© Кирил Ганчев Todos los derechos reservados
Поздрави!