Понякога съм жаден пясък, 

мечтая си за сноп лъчи.

В косите си, виж нося блясък!

Не казвай нищо! Замълчи! 

Понякога във утрин млечна 

сред облаци, варя кафе.

И съм щастлива и сърдечна,

прегръдка нежна- кадифе! 

Умея да разпалвам огън, 

да бъда свеж и палав бриз. 

И да рисувам въздух мога- 

небесен, ярък стъклопис! 

Не ме разпитвай, знай че мога

да слушам птиците насън. 

Единствен съдник ми е Бога. 

Безгрешна зная, че не съм! 

Детелина И.Стефанова 🍀✍️