Dendu89 (Деница Гарелова)
732 9791
13 ene 2021, 12:15  

Небесно 

  Poesía
471 5 10

Ела, седни - за мъничко поне,

на пясъчното ми килимче - жълто.

Да гледаме памучното небе -

как прави облаците на светулки.

 

И как разтваря огнената гръд

на залезите - розово-червени.

И въздухът - почти от кръв и плът

разкъсва на безвремието вените.

 

Нощта разпуска черната коса,

звездите са искряща диадема.

В къдриците ѝ, ние сме деца

и няма как да станем по - големи.

 

Ела, седни. Погледай тихо как

небето светлината си съблича.

Целувай ме в сатенения мрак.

Обичай ме, обичай ме, обичай..

 

© Деница Гарелова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??