3 sept 2021, 14:29

Небето... 

  Poesía » Verso libre
565 3 3

Небето става ниско.

Завива ме с мъгливите си длани.

Покрива с дим напукана уста.

Небето ме притиска.

в прегръдката си хладна,

неизбежна

безгранична

Невидим полет облаци сгъстява.

Притихваме с небето

за вода.

© Лилия Минева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??