Дали небето го боли, когато
светкавицата блесва изведнъж
и грохотът на идващата буря
раздира тишината като нож?!
Дали самотно е, когато вечер
зад облака се крие жълтата луна,
а крясъкът на шеметния вятър
отеква в сивотата на нощта?!
Дали се смее весело и плаче,
когато го прегърне вечността
и двамата разнежено закрачат
по пелената жива на дъжда?!