11 jun 2008, 23:03

Небето е изцъклено от студ 

  Poesía
675 0 14
Небето е изцъклено от студ.
А облаците. Чаша вино.
Отпивам глътка. Пиша стих.
Въздишат чувства от комина.
А бе денят, изпълнен - с теб.
В очакване. Да те прегърна.
Във вените, наместо кръв,
препускаше обезумяла нежност.
Но ненадейно случи се. Навън.
Разплака се една надежда.
Лъчите се обрекоха на скръб.
И гръм... Неслучен миг подрежда.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Здравка Бонева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??