evropa (Нели)
217 1188
12 jun 2007, 10:01

НЕБЕТО ПЛАЧЕ 

  Poesía
626 0 4
 

Сред цялата измет на големият град -

Нямам приятел,нямам познат -

Скитам без цел по улици кални,

Нося във себе си моите тайни.

Виждам пред мен лица безразлични,

Хора със маски и грим, непривични.

Бързат за  работа с трaмвай, със кола -

Всеки си със своята  незнайна съдба.

Някой затръшна вратата отсреща,

Друг поругава някой за нещо.

Всеки си има мисли и тайни,

скътани нейде в душата, незнайни.

Всеки си има някакъв враг,

Никой не е побратим и не е брат.

Всички са чужди във свойта държава -

Апокалипсисът  май приближава.

Тук никой, никого и нищо не обича:

Не чух добра дума някой да изрича,

Уж имат свои, но и те са си чужди -

Всеки дерзае за своите нужди.

Крача сама и стискам уста,

С черни мисли във мойта душа.

Станах част от града бетонен и сив -

 по-скоро  си мъртъв, отколкото жив.

Сиво и тъжно е без слънце небето,

И то има мъка и горест в сърцето.

Не спира да святка, да гърми и трещи -

Плаче за града със дъждовни сълзи.

© Нели Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • благодаря! наистина само тук имам приятели и намирам подкрепа и утеха.
  • Тук можеш да намериш много истински приятели така ,че не се отчайвай.
    Понякога човек го върхлита тъгата и трябва да и устои,а най-вече да не и обръща внимание.Тогава тя си тръгва неусетно.Подавам ти ръка и успех.
  • Нели, сигурна съм, че си намерила добри приятели поне в този чудесен сайт. Не се отдавай на тъжното настроение, мила! Пожелавам ти усмивки!
  • Нели,поздрави за стихотворението !Гаден живот !И между близки,може да се чувстваш по този начин.
Propuestas
: ??:??