Нетърсени останаха въздишките.
Единствен стон прорязал тишината
ме гали, парещ до подтискване.
Очите ми са вече непознати.
Графирах в себе си болезнена раздяла,
а споменът е сляпото ми наказание.
Обичах лудо, а дори не бях разбрала -
боли от любовта, от нейното мълчание.
Изваях в себе си студена статуетка.
Часовникът отмерва празните минути.
Дерзае в мене Пепеляшката-принцеса,
а в душата ми е тихо, много тихо. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse