20 jul 2007, 10:22

НЕБЕТО ПЛАЧЕ (АКРОСТИХ) 

  Poesía
1879 0 26
Нетърсени останаха въздишките.
Единствен стон прорязал тишината
ме гали, парещ до подтискване.
Очите ми са вече непознати.
Графирах в себе си болезнена раздяла,
а споменът е сляпото ми наказание.
Обичах лудо, а дори не бях разбрала -
боли от любовта, от нейното мълчание.
Изваях в себе си студена статуетка.
Часовникът отмерва празните минути.
Дерзае в мене Пепеляшката-принцеса,
а в душата ми е тихо, много тихо. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сияна Георгиева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??