В най-тихата и най-затънтена, в такава уличка ме остави. Сама ще си намеря пътеката, забравена от чезнещи следи. Опушени мъгли ще ми открият врати през делниците сиви, и шарени ще бъдат песните, зовящи ме с пътеките небесни. Защото със душата съм обичала. На мен не ми и трябва повече. И щом веднъж съм се раздала - небето ще ми прати бяло облаче. По него гола, боса... дори без глас да тръгна... зная, посоката си ще открия някога. По-малко да обичам аз не зная.
Защото със душата съм обичала.
На мен не ми и трябва повече.
И щом веднъж съм се раздала -
небето ще ми прати бяло облаче
Стихът ти ме развълнува!
Бъди и ти обичана както обичаш!
Поздрав!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
А трябва ли? Според мен - НЕ!