Небето заваля

10 may 2015, 13:20

Poesía » Otra

460 0 6

Небето заваля

Небето прегоря и се намръщи,
а аз стоях под него с празна чаша.
Земята е кърмилница за вълци,
и птиците остават вечно жадни.

Навярно затова летят високо,
гнездото им е люлка от сърдечност.
Към синьото откриват сто посоки,
небесен ручей дирят за утеха.

Жадувах с този ручей да се слея.
(Нали ми обеща да не пресъхва).
Да се превърна в белоснежен лебед,
че вълчата ми същност е присъда.

Небето ме пригали щом притихнах
и заваля с най-нежния си шепот.
Повдигнах се на пръсти да го стигна
и птица чух да бие във сърцето ми.

Цвета Иванова

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.