19 oct 2011, 11:29

Небитие 

  Poesía
513 0 0
Смъртта е свъсен, начумерен облак,
застиналият дъх на господ-Бога,
един откъснат, многотомен спомен,
просмукан от тревоги.
Една превита свещ от черен восък,
разтекла се във всички четири посоки,
изгубен астронавт всред ледения Космос,
сънят на майката-природа.
Смъртта е мек, приятен морски полъх
и пясъчното зрънце в перлените миди.
Добродетелният, строен, незлоблив характер
на трудномислещите индивиди. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Константин Дренски Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??