На тебе, дето все ме изчакваш -
с цвете, да закъснея за срещите.
На теб, за когото, признавам,
стиховете ми рядко се сещат.
На тебе, който с подгизнало рамо
за кой ли път сбираш сълзите ми
и неизменно, без да щеш, прощаваш
за моите мъки, които изпиваш.
Какво да ти дам - едно "обичам те "
едва ли ще е достатъчно.
Ще пробвам с: "прости ми, прости,
едничък!" - ...