Небрежно вълните целуват

брега и златния пясък

и кораби бели, издули платната,

пътуват по пътния вятър.

Небрежно вълните целуват

и времето сякaш е спряло

във вечността на своето време;

изчезват събития, хора,

а само то вечно остава...

Усещаш ли и ти соления мирис

на вечност, мир, любов...

и вселената изглежда по-човечна,

щом имам твоята любов...

Небрежно вълните целуват

моите сладки спомени по теб...

Приеми моя поздрав далечен...

аз те обичам и идвам при теб.