Животе, какво си ме зяпнал тъй нагло в очите?
Откакто се помня в нечестна игра се въртим.
Надменно повтаряш, че ти си страхотен учител
защото си скъп, и си свят. И си само един.
Защото Асата раздаваш на който ти падне
и твоите карти са винаги в точния цвят.
Защото когато печеля , от ден е до пладне,
а теб те възпяват поети от целия свят.
Велик си, единствен, красив, с недостатъци – много
но впили сме в тебе очи, и надежди, и страх
И в своята гордост си стигнал до рая и Бога,
но ти си измамник и раждаш се също от прах. ...