Недей ми праща вести

              по черни врани клюнести,

              от тебе чакам песни

              по бели гълъби паунести.

              Не мачкай моите писма,

              не ме режи от снимките.

              Дочу ли моята молба,

              не слагай пак ти примките.

              Недей руши мостóве

              пътеки нови направи.

              Земята пълна е с гробóве

              на надежди, на мечти.

              Колко ни остава, мислиш,

              от пътя,от живота ни сега.

              Чаша със вода да лиснеш

              в море и... Няма и следа.