Недей да казваш колко ще боли,
когато чуеш тъжното ми "сбогом".
Две сърца не ще ги раздели –
един болезнен от деня ни спомен.
Нали ще дойдеш с обич във съня –
пак да шепна нежното ти име.
Да мога нощем свято да летя,
да чувам мигом твоето "прости ми".
Така ще сбъднем нашите мечти –
да бъдем дъх от сънните ни мисли.
Понеже носим чувствени души –
с тебе само в сън ще се разлистим!