Едно навъсено небе
над топлата земя
стои и чака знак.
Една сълза
в очите на дете
ми прави знак.
Дъждът ще потече
над топлата земя,
но ти недей,
недей отронва от очите си
тази скъпа бисерна сълза.
Ще минат много дъждове
по сбръчканото тяло на земята.
Връз тебе също, мое мъничко момче,
ще сложат белег превратностите на съдбата.
Ще дойде време да заплачеш,
да рониш парещи сълзи.
Сега недей, недей да плачеш.
Върви във къщи,
гледай как навън вали.
Дъждът ще плаче зарад теб,
а ти…
ти се усмихни.
© Галина Георгиева Todos los derechos reservados