Връщаш ли се? Моля те, недей!
Недей смущава пак съня ми.
Върви, бъди обичан и живей.
Върви, че тъжен е денят ми.
Не мога нищо да ти дам.
"Защо ли?"- някой ще се пита.
Душата ми е празен храм.
Във него само сенките се скитат.
Сенки тъй жалейни и самотни,
на чувствата ми тъй употребени.
Бягат даже дивите животни
от мястото ми тъй опечалено. ...