Смиф (Валентин Евстатиев)
248 2547
31 ene 2012, 17:12

Неделимо 

  Poesía
948 0 29

 

Когато в кадифето на дъгата

от шията до тънкото ти рамо

потъне обезсилена следата

на моята брадичка приласкана,

когато откровеното ми тяло

към твойта откровеност се прихълми

и бавно междукожието бяло

с цвета на топлината се изпълни,

когато всеки мускул се раздипли

във тази всеприемаща прегръдка

и жаждата на мишците ни кипне

под шепота на шупналата тръпка –

 

тогава не живея, а живеем

и дишаме, наместо просто дишам,

и някаква омая ни люлее,

изчистена от цялата излишност

на всички траектории, с които

мъжът е тъй далече от жената,

и всичко разделимо е изтрито

от чувстващата памет на телата.

 

© Валентин Евстатиев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??