НЕДЕЛНА ПЕСЕН
... задава се неделя – ето, на! – светът край мен заникъде не бърза,
потънал в пасторална тишина, ще се отдам на творческия мързел,
ще гледам паячето как тъче във мрежите си простите ми рими,
как с три трошици дребното врабче се готви да изкара 300 зими,
как с черни щипки бялото пране съседката провесва си на двора,
и сякаш от пейзаж на Клод Моне с чадърче литва есента в простора,
и в кротките кълбенца тишина две котенца на припека играят,
задава се неделя – ето, на! – да си почине Господ най-накрая,
и гасне залезът като след взрив, и аз се скривам в римната си ниша.
А този малък свят е тъй красив! – че съм безсилен да ви го опиша.