Неделя

6 mar 2008, 19:08

Poesía » Otra

514 0 2

НЕДЕЛЯ

Кроткият затоплен булевард

в съня се сепва и изстива...

А неделният камбанен звън

остро се процежда и разлива

жалкия си празник над града.

Разлюляна, вече не опитвам

утрото да срещна в тишина.

Между две възглавници попива

нервната ми глътка топлина...

Заехтяват ударно килими,

а в прозорците сълзи тъга -

тъга по нежност светлосиня,

изтрита от неделната дъга.

Съседите... и хитът на деня

пробождат мекия следобед.

(А някъде кърви война,

избликнала от грозен поглед.)

... Звънене, тропот, гости,

кафе, покани, клюки,

а после тънка скука

и сън следполунощен...

И безглаголен вик, и блян,

че утре... няма да си сам.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.