Без чехли, на босо. Къде ли ги дянах?
И в банята няма пешкир за лице...
Не ми се и бръсне. Вратът ми е схванат.
И пак синкопира туй мое сърце.
Неделя е. Пак ли си станала рано?
Потропваш из кухнята – правиш кафе.
Косата си с лента набързо си хванала
и нещо пак месиш с брашнени ръце.
Стърча неудачно и гледам лицето ти.
Ти пазиш пак същите топли черти.
И мисля - обичам ги. И от кафето ли -
в главата ми палава мисъл кръжи. ...