17 dic 2020, 0:46

Недочакалите 

  Poesía » Otra
380 1 2

 

Някой те поглежда

някой те боли

със звездите нощем

не заспиваш ти.

 

Болката изричаш

страшно те гнети

всяка дума нож е

в твоите гърди.

 

Всяка мисъл тежка

чувството уби

как пропадаш лесно

в чуждите вини.

 

Смътната прокоба

зад гърба смърди

с подлост и невяра

с алчност и лъжи.

 

Светлото жадуваш

да те отрезви

и като спасител

да те утеши.

 

 

© Boyana Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Да стоим в светлината, която мрака не може да обземе. Другото е лутане и пропадане в живота, смърт преди смъртта. Благодаря, Младене!
  • Мечтата за светлото, което да е наш спасител и утешител, ни крепи на този свят.
    Запомнящ се финал на това хубаво стихотворение. Поздравявам те, Бояна!
Propuestas
: ??:??