13 abr 2013, 20:05

Недоглеждане 

  Poesía » Otra
680 0 10

Недоглеждане

 

На границата между светъл ден и тъмна нощ

сънят ми, недокоснат от преструвки, си живее.

За теб едва ли има място в мъничките му мечти,

но ти си упорит, а аз зад думите се крия и се смея.

 

Зает да занимаваш със страстта си целия ми свят,

загърбвайки на честната си дума тежките окови

ти драскаш по вратата на дома, наречен Ад,

опитвайки се някак сам пролука да отвориш.

 

Навярно зная в пъти повече от теб за верността.

За клетвите, разсечени на две неравни половини.

Преди да отзвучи на хищните ти стъпки песента

да бе попитал някого за древното ми лично име.

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??